Печатарство

Печатането (исторически известно и като книгопечатане) е процесът на многократно възпроизвеждане на идентичен текст или други изображения, обикновено с мастило върхухартия с използването на машина - печатна преса. В съвременни условия то се извършва най-често с индустриален мащаб и с компютърни технологии и представлява съществена част от издателската дейност.

Също като калиграфията преди него, печатането е открито през 6-и век в Китай, като първоначално текстът и илюстрациите били изрязвани върху дървени блокчета (ксилография).[1] Гравьорите се мъчели да наподобят почерка на калиграфите, с тънки и дебели щрихи. Най-старата известна печатна книга в света е „Диамантената сутра“ от 868 г. През 9-и век в Китай Пи Ченг започва да печата с подвижни индивидуални печатарски букви, изработени от втвърдена глина, а през 13-и век в Далечния изток (Китай, Корея, Япония) навлиза печатането с метални печатарски букви, но не се развива значително, защото не е подходящо за използваните идеографски знаци (йероглифи)